| | Опознай Родината, за да я обикнеш! | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| Заглавие: Опознай Родината, за да я обикнеш! Нед Май 03, 2009 7:11 am | |
| Моля, спазвайте по-доло посочените правила, за да улесните работата на модераторите. Потребителите, които нарушават правописните норми ще бъдат наказвани!
Разгледани са следните теми:
- Главни букви - Пренасяне - Препинателни знаци
Употреба на главни букви
Главни букви се пишат в следните случаи:
1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/. 2. В собствени имена:
* в имена на лица, в презимена и в прякори. * в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. * в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи. * в имена на небесни тела като астрономически понятия. * в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
Забележки:
- Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. - Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. - Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа. * с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията. - Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин. * титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
* в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества. * относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
Последната промяна е направена от Ronaldinho на Нед Май 03, 2009 7:19 am; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| Заглавие: Re: Опознай Родината, за да я обикнеш! Нед Май 03, 2009 7:11 am | |
| Пренасяне на срички
Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.
1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон. 2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во. 3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски. 4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но. 5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е. 6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/. | |
| | | Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| Заглавие: Re: Опознай Родината, за да я обикнеш! Нед Май 03, 2009 7:15 am | |
| Препинателни знаци
1. Точка
* Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например: Кажи си името. Не бързай толкова. * След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка. * За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др. * Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
2. Въпросителна
* Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му? * След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си. * В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
3. Удивителна
* Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова! * Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!
4. Запетая
* В рамките на простото изречение запетая се употребява: - За отделяне на еднородни части помежду им. - При изреждане.
Забележка:
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
- При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре. - При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам. - При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре. - За отделяне на повтарящи се думи помежду им. - За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения. * Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили. * Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка:
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението. * Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся. * Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах. * Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
| |
| | | Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| Заглавие: Re: Опознай Родината, за да я обикнеш! Нед Май 03, 2009 7:16 am | |
| Забележка:
Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз. - За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно. * В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им. - Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде. - Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.
Забележка:
В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше .
* Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки:
- При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним. - Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя. - Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
* Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка:
Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
* Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите. * Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи: - Пред съюза и, употребен еднократно.
Забележки:
+ Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си. + Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града. + Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
- Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.
Забележка:
- Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев. - При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи. - Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват. - При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо. - Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
- Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
- Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение. - Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
- Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
- Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех. - Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
| |
| | | Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| Заглавие: Re: Опознай Родината, за да я обикнеш! Нед Май 03, 2009 7:16 am | |
| 1. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
* За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение. * За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
2. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
* На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание. * Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог. * След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас! * За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
3. Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
* Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например: Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас: - Колко цветя! Колко цветя! Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
4. Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
* За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
* Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/ * Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/ “Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.” “Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.” “Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
* Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка:
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
1. Скоби
* Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението. * Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
2. Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:
* В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ... * При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр. | |
| | | Ronaldinho Администратор
Posts : 69 Join date : 25.04.2009 Age : 32 Location : Sofia
| | | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Опознай Родината, за да я обикнеш! | |
| |
| | | | Опознай Родината, за да я обикнеш! | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |